Отново съм
българин
Аз съм от
ония ужасни хора, които не само учиха в частно и чуждоезично училище, не само
завършиха висше в чужбина, ми взеха, че след това си дойдоха в България, с
основната цел да мрънкат колко е гадно тук и да мразят интензивно
правителството и простолюдието.
…
Патриотизмът
като евфемизъм за суров и сляп национализъм ме отврати от родолюбството. Обвих
се в крайностите на културния релативизъм.
…
Изведнъж
се почувствах отново българин. Малко от малко. Отдавна не ми се беше случвало.
Може би от около 3 години след като си дойдох… Което ще рече от вече 6 години.
Може би това е реализираната надежда на връщането. Едно момче,
което без да осъзнаваме – очакваме. А щом сме го дочакали – за нас е добре. Но
трябваше ли от самолета да го заведем на улицата? Това ли ще е нашето
наследство или ще трябва той да ни научи как се живее?
Блогът на
Мишо
Няма коментари:
Публикуване на коментар