Страници

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Културният релативизъм

Отново съм българин

Аз съм от ония ужасни хора, които не само учиха в частно и чуждоезично училище, не само завършиха висше в чужбина, ми взеха, че след това си дойдоха в България, с основната цел да мрънкат колко е гадно тук и да мразят интензивно правителството и простолюдието.
Патриотизмът като евфемизъм за суров и сляп национализъм ме отврати от родолюбството. Обвих се в крайностите на културния релативизъм.
Изведнъж се почувствах отново българин. Малко от малко. Отдавна не ми се беше случвало. Може би от около 3 години след като си дойдох… Което ще рече от вече 6 години.

Може би това е реализираната надежда на връщането. Едно момче, което без да осъзнаваме – очакваме. А щом сме го дочакали – за нас е добре. Но трябваше ли от самолета да го заведем на улицата? Това ли ще е нашето наследство или ще трябва той да ни научи как се живее?

Блогът на Мишо


Няма коментари:

Публикуване на коментар