История на областта на съдебната антропология

Съдебната антропология е научно изследване на човешки скелетни останки в контекста на престъпление или медико-правен контекст. Това е сравнително нова и развиваща се дисциплина, която се състои от няколко клона на академични дисциплини, обединени, за да помогнат при правни случаи, свързани със смъртта и/или идентифицирането на отделни хора. 

Основният фокус на професията днес е определянето на самоличността на мъртво лице и причината и начина на смъртта на това лице . Този фокус може да включва извличане на информация за живота и състоянието на индивида при смъртта, както и идентифициране на характеристики, разкрити в скелетните останки. Когато има непокътната мека телесна тъкан, е необходим специалист, известен като съдебен патолог.  

История на професията

Професията на съдебния антрополог е сравнително скорошен резултат от по-широката област на криминалистичните науки като цяло. Съдебната медицина е област, която има своите корени в края на 19-ти век, но не се е превърнала в широко практикувано професионално начинание до 50-те години на миналия век. Ранните практици с антропологично мислене като Уилтън Марион Крогман, Т. Д. Стюард, Дж. Лорънс Ейнджъл и А. М. Брус са били пионери в тази област. Раздели от областта, посветени на антропологията - изследване на човешки скелетни останки - започнаха в Съединените щати през 70-те години на миналия век с усилията на пионера в съдебната медицина Клайд Сноу.  

Съдебната антропология започва с учени, посветени на определянето на "големите четири" на всеки един набор от скелетни останки: възраст на смъртта, пол , произход или етническа принадлежност и ръст . Съдебната антропология е плод на физическата антропология, тъй като първите хора, които се опитаха да определят голямата четворка от скелетни останки, се интересуваха предимно от растежа, храненето и демографията на минали цивилизации .

От онези дни и до голяма степен благодарение на огромния брой и разнообразие от научни постижения, съдебната антропология сега включва изследване както на живите, така и на мъртвите. В допълнение, учените се стремят да събират информация под формата на бази данни и хранилища за човешки останки, които позволяват продължаване на изследванията в научната повторяемост на съдебните антропологични изследвания. 

Основен фокус

Съдебните антрополози изучават човешки останки, като обръщат специално внимание на идентифицирането на индивида от тези останки. Проучванията включват всичко - от единични случаи на убийство до сценарии за масова смърт, създадени от терористични дейности като Световния търговски център на 11 септември ; катастрофи в масовия транспорт на самолети, автобуси и влакове; и природни бедствия като горски пожари, урагани и цунами. 

Днес съдебните антрополози участват в широк спектър от аспекти на престъпления и бедствия, включващи човешка смърт. 

• Картографиране на местопрестъплението — понякога известно като криминалистична археология, тъй като включва използване на археологически техники за възстановяване на информация на местопрестъплението
• Търсене и възстановяване на останки — фрагментираните човешки останки са трудни за идентифициране от неспециалисти в тази област
• Идентификация на вида — масовите събития често включват други форми на живот
• Следсмъртен интервал — определяне преди колко време е настъпила смъртта
• Тафономия - какви видове атмосферни влияния са засегнали останките след смъртта
• Анализ на травмата — установяване на причината и начина на смъртта
• Краниофациални реконструкции или по-точно лицеви апроксимации
• Патологии на починалия - от какви неща е страдал живият човек
• Положителна идентификация на човешки останки 
• Действа като вещи лица по съдебни дела

Съдебните антрополози също изучават живите, като идентифицират отделни извършители от записите за наблюдение, определят възрастта на индивидите, за да определят тяхната вина за техните престъпления, и определят възрастта на непълнолетните в конфискуваната детска порнография. 

Широка гама от инструменти 

Съдебните антрополози използват широка гама от инструменти в своя бизнес, включително съдебна ботаника и зоология, анализ на химични и елементарни следи и генетични изследвания с ДНК . Например, определянето на възрастта на смъртта може да бъде въпрос на синтезиране на резултатите от това как изглеждат зъбите на даден индивид – напълно ли са изникнали, колко са износени – в комбинация с други показатели, като се вземат предвид неща като прогресията на епифизарното затваряне и центрове на осификация — човешките кости стават по-твърди с възрастта. Научните измервания на костите могат да бъдат постигнати отчасти чрез радиография (фотоизображение на костта) или хистология (рязане на напречни сечения на костите).  

След това тези измервания се сравняват с бази данни от предишни проучвания на хора от всяка възраст, размер и етническа принадлежност. Хранилищата на човешки останки като тези в института Смитсониън и Музея по естествена история в Кливланд са събрани от учени през 19-ти и началото на 20-ти век до голяма степен без съгласието на културата, която се събира. Те бяха невероятно важни за ранния растеж на полето. 

Въпреки това, започвайки през 70-те години на миналия век, промените в политическата и културна власт в западните общества доведоха до повторното погребване на много от тези останки. По-старите хранилища до голяма степен са изместени от колекции от дарени останки като тези в дарената скелетна колекция на Уилям М. Бас и дигитални хранилища като Банката данни за съдебна антропология , като и двете се помещават в Университета на Тенеси в Ноксвил. 

Значителни изследвания 

Най-публично видимият аспект на съдебната антропология, извън изключително популярната поредица от телевизионни предавания CSI, е идентифицирането на исторически важни личности. Съдебните антрополози са идентифицирали или са се опитали да идентифицират хора като испанския конкистадор от 16-ти век Франсиско Писаро , австрийския композитор от 18-ти век Волфганг Амадеус Моцарт, английския крал от 15-ти век Ричард III и президента на САЩ от 20-ти век Джон Ф. Кенеди . Ранните масови проекти включват идентифициране на жертвите на катастрофата на DC10 през 1979 г. в Чикаго; и текущите разследвания на Los Desaparecidos, хиляди изчезнали аржентински дисиденти, убити по време на Мръсната война.

Съдебната медицина обаче не е безпогрешна. Положителната идентификация на дадено лице е ограничена до зъбни карти, вродени аномалии, уникални характеристики като предишна патология или травма или, най-доброто от всичко, секвениране на ДНК, ако вероятната самоличност на лицето е известна и има живи роднини, които желаят да помогнат . 

Скорошни промени в правните въпроси доведоха до стандарта на Daubert, правило за доказателство за свидетелски показания на експерти, одобрено от Върховния съд на САЩ през 1993 г. (Daubert срещу Merrell Dow Pharms., Inc., 509 US 579, 584-587). Това решение засяга съдебните антрополози, тъй като теорията или техниките, които използват, за да свидетелстват в съдебни дела, трябва да бъдат общоприети от научната общност. В допълнение, резултатите трябва да могат да се проверяват, да се възпроизвеждат, надеждни и създадени чрез научно валидни методи, разработени извън текущото съдебно дело. 

Източници 

• " Антрополози и археологи ". Наръчник за професионални перспективи . Бюро по трудова статистика на САЩ, Министерство на труда на САЩ 2018 г. Уеб. 
• Блау, Сорен и Кристофър А. Бригс. „ Ролята на съдебната антропология в идентификацията на жертвите на бедствия (DVI) .“ Международна съдебна медицина 205.1 (2011): 29-35. Печат.
• Катанео, Кристина. „ Съдебна антропология: развитие на една класическа дисциплина през новото хилядолетие .“ Международна съдебна медицина 165.2 (2007): 185-93. Печат.
• Dirkmaat, Dennis C., et al. " Нови перспективи в съдебната антропология ." American Journal of Physical Anthropology 137.47 (2008): 33-52. Печат.
• Франклин, Даниел. „ Съдебномедицинска оценка на възрастта на човешкия скелет .“ Правна медицина 12.1 (2010): 1-7. Печат. Останки: настоящи концепции и бъдещи насоки
• Яшар Ишкан, Мехмет. " Възходът на съдебната антропология ." American Journal of Physical Anthropology 31.9 (1988): 203-29. Печат.